Giga George

Печат

Печат
Печатането е процес на произвеждане на текстове и изображения върху хартия или други повърхности или обекти. Най-разпространената печатна технология е офсетовия (повърхностен) печат. За печат върху хартия се използват още висок печат, дълбок печат и цифров мастилено-струен или лазерен печат. За отпечатване върху други повърхности (текстил и др.) се използва тампонен печат, топъл печат, директен печат, трансферен печат, сублимационен печат.

Офсетов печат
Офсетовият печат е най-разпространения в момента метод за печатане върху хартия и картон. Използва се при отпечатване на книги, списания, вестници, плакати, визитни и други картички, хартиени и картонени опаковки и др. Той позволява възпроизвеждане на полутонови илюстрации в растер, както и на векторни илюстрации (вкл. текст) без използване на растер. Има ниски производствени разходи, много добро качество, независимо дали черно-бяло или цветно, висока производителност и относително лесна технология.
Технологичният цикъл включва заснимане от бял монтаж върху негативен филм, обръщане в позитивен филм и контактно копиране върху алуминиева плака. Алуминиевата плака се поставя на печатарската машина и оттам чрез копиране на намастилените участъци върху гуменото платно на офсетовия цилиндър изображението се пренася (offset) върху хартията.
Съвременните машини са силно компютъризирани и автоматизират този процес, като съкращават печатния процес. Във фотонаборните машини директно се получава позитивен филм за копиране върху алуминиевите плаки или дори директно самите плаки.
Офсетовият печат може да изобразява само две нива на цвят — на всяка точка от отпечатания лист или има мастило, или няма мастило. Това налага използване на свръхконтрастни филми или хартия и затова за имитиране на полутонове се използват растери.

Висок и дълбок печат
Високият печат е най-старият печат. Използват се фотоцикографски печатни форми за отпечатване на текст и илюстрации. За него са подходящи печатни издания само с текст, както и издания с текст и изображения, полутонови (растерни) и щрихови (векторни).
При дълбокия печат (ротогравюра) се копира целият не-растеризиран монтаж върху предварително растеризирана пигментова хартия, така че растеровите точки да „разскъсват” не само полутоновите илюстрации, а и щриховите, както и текста. Той възпроизвежда много добре снимки от пейзажи, обекти на архитектурата и др.

Ситопечат
Ситопечатът е универсална технология за печат подобна на офсетовата. Позитивният филм се копира контактно върху фино сито, покрито с фоточувствителна емулсия. След експонация емулсията отпушва едни от отворите на ситото, а други оставя запушени. След това, върху готовото сито се поставя мастило, а обектът за печат се поставя под ситото. С натиск, мастилото се нагнетява върху ситото и там, където дупките са отворени, преминава през него и попада върху печатания обект.
Подобно на офсета, и тук няма полутонове; когато е необходимо да се отпечатат полутонове, те се имитират с растери. Трябва да се отбележи че, разделителната способност на ситата е по-ниска от тази, получена при офсетовия печат, затова и растерите трябва да са с по-едра точка.
Основно предимство на ситопечата е неговата относителна независимост от повърхнините на печатаните обекти — може да се използва върху много дебели картони, дърво, пластмаса, текстил, метал, самозалепващо PVC фолио, както и върху готови предмети, с неправилна форма като бележници, химикалки, запалки и др.
Прилага се в случаите, когато офсетът е технологично неподходящ или при много ниски тиражи (поради по-ниските му разходи, за подготовка за печат).

Топъл печат
Топлият печат е метод за пренасяне на метализиран или пигментен слой от фолио върху предмет, чрез натиск с клише при подходяща температура и за определено време. Той е много подходящ за рекламни материали — могат да се правят малки серии с ниски разходи и за кратко време.

Тампонен печат
При тампонния печат мастилото се нанася върху клише с желания образ, образът се взима с тампон от клишето и се нанася върху печатания обект. Процесът е прост с високо качество и прецизност и позволява печатане както върху плоски повърхности, така и върху обли предмети и различни неравни повърхности.

Термичен печат
Технология за печат върху пластмасови карти, при която изображението се отлага върху картата, като се отнема от специална лента. Ако изображението е пълноцветно, тогава се използват ленти с четирите основни за печата цветове — циан/cyan (C), маджента/magenta (M), жълт/yellow (Y) и черен/black (K) — CMYK. Термичният печат се извършва със сублимационни принтери

Сублимационен печат
При сублимационният печат за отпечатване на изображения върху специални повърхности се прилага процесът сублимация. Мастилата преминават от твърдо агрегатно състояние в газообразно под въздействието на висока температура. В резултат изображението се пренася върху печатаната повърхност. Повърхността трябва да от полиестер или да е със специално покритие. При нагряване примерно до около 160 С молекулите на полиестера се "отварят" и сублимационните мастила, които при тази температура са в газообразно състояние, проникнат в полиестера. След понижаване на температурата, молекулите на полиестера се "затварят" и изображението остава върху полиестера.

Директен печат
При директния печат върху текстил се използват пластизолни мастила. Състоят се от PVC (бял прах) и пластификатор (плътна прозрачна течност) и за да изсъхнат добре, трябва да бъдат нагрети до около 150 – 170 С. Пластизолните мастила могат да бъдат напечатани практически върху всяка повърхност, която издържа температурата на сушене и е достатъчно пореста за проникването на мастилата.
Пластизолите не оцветяват влакната като оцветители, а обвиват влакната им и се получава механично сцепление с тъканта.

Видове хартия
Хартиите се делят на видове според предназначението им: офсетова, за висок печат, илюстрационна, вестникарска, за дълбок печат и др. Различните видове хартия имат различна повърхност с различна степен на гладкост: матова, сатинирана, хромова (с пигментно покритие).
Друга характеристика е масата на хартията. Масата се дава в грамове и представлява масата на един квадратен метър от хартията. Трябва да се отбележи, че хартиите с еднаква маса може да имат различна дебелина, тъй като дебелината зависи от начина на довършителната работа — изглаждането на повърхността.

Формати на ролите хартия
Ролите хартия се произвеждат от хартиените фабрики в размери, по-големи от „стандартните” А, В и С, с цел книгите или другите печатни издания да получат стандартни размери след обрязването. В практиката широко се използват формати с размери 600×900, 600×840, 700×900, 840×1080 mm, превърнали се в де факто стандарти, от които след обрязване се получават близки до стандартните размери.
Тъй като получените от тези формати листа нямат имена, в знаменател след размера на изходния лист се посочва броя на листата , които са получени след сгъване (фалцоване) на листа. Например означението „840×1080/32” показва, че след сгъване на лист с размери 840×1080 mm, са получени 32 листа, т.е имаме петкратно сгъване (25 = 32). Понякога хартиените формати се дават в сантиметри, напр. 60×90/16.

Формат на хартиения лист [mm]	Формат на изданието след обрязване [mm]	Съответен близък до стандартен формат [mm]
840 × 1080 / 16	205 × 260	A4, 210 × 297
700 × 1080 / 16	170 × 260	B5, 176 × 250
700 × 1000 / 16	170 × 240	B5, 176 × 250
700 × 900 / 16	170 × 215	C5, 162 × 229
600 × 900 / 16	145 × 215	A5, 148 × 210
600 × 840 / 16	145 × 200	A5, 148 × 210
840 × 1080 / 32	130 × 200	—
700 × 1080 / 32	130 × 165	B6, 125 × 176
600 × 900 / 32	107 × 140	A6, 105 × 148
600 × 840 /32	100 × 140	A6, 105 × 148
600 × 840 / 24 А	95 × 200	1/3 от A4, 99 × 210

Примери за използване на някои формати за книжни тела
Форматите А4, В4, 840×1080/16 и близките по форма до квадрата имат относително голяма площ за печатане, т.е. може да се използват за книги с обширен текст или за такива, в които основна роля играят илюстрациите и то с големи размери. Удобен е за албуми, атласи, големи енциклопедии, детски книги, телефонни указатели; почти винаги се използва за разпечатване на електронни документи от .pdf и .doc файлове.

Много широко приложение имат форматите А5, 600×840/16, 600×900/16. Те са подходящи за книги със среден обем и с не много големи илюстрации. В този формат се издават учебници, художествена литература, научнопопулярни книги.

Форматът 840×1080/32 е по-малък от А5 и има формата на удължен правоъгълник — отношение между страните 5:8. Това го прави особено удобен за четене. Използва се широко при художествена литература, поетични произведения, научнопопулярна литература, по-малки монографии.

Форматите В5, 700×1000/16 се използват за работи с по-голям обем, с по-сложен текст и по-големи илюстрации. В този формат се проектират по-обширни научни публикации, учебници за университети, монографии, по-големи речници, енциклопедии и др.

Книгите с формати А6, 600×900/32 и В6, 700×1080/32 поради малките си размери се наричат джобни издания. В тях се издават малки речници, сборници поезия, календари, справочници, туристически пътеводители и др.

Във форматите А7, В7 и С7 се проектират малоформатни издания, някои сборници с поезия, неголеми календарчета и др.

Фолио
Фолиото е цветен материал, от който след натиск (с клише) върху печатната повърхност остава образ. Като структура има шест вида фолио: хартия, целулоза, ацетат, политен и полиестер. Предлагат се в дебелини от 12 микрона (най-използван) до 50 микрона. Най-популярен е 12-микронният полиестер. В цветово отношение има огромно разнообразие от фолиа: златно 23 карата, имитация на злато, бронзова пудра, метализирани цветове, пигментирани, многоцветни, мраморен и дървен ефект, четка, хром, кожа, холографски, фосфоресциращи и т.н.

Клишета
Клишетата служат за пренасяне на желано изображение върху даден предмет (обект на печата). Материалът за изработване на клишета е различен в зависимост от предмета върху които ще се печата (вертикален, въртящ, печат върху кръгли предмети и др.). В зависимост от повърхността за печат, се използват метални или силиконови клишета. Металните клишета обикновено се изготвят посредством третиране с киселини. Силиконовите се създават най-често от готови плочки, като образа върху тях се получава подобно на производството на печати (или клишета) за тампонен печат. Силиконовите клишета издържат на температури до 200 градуса и 20 000 – 30 000 удара.

Книговезка обработка
Това е последната фаза от създаване на едно печатно издание. Книговезката обработка е процес, при който отпечатаните и сгънати коли се комплектуват по определен ред, след което се скрепват и полученото книжно тяло се свързва с корицата. Има три основни вида подвързия: мека, полутвърда и твърда.
Има няколко "довършителни" процеси, които се извършват на фазата на книговезката обработка, на печатните материали. Лакирането и ламинирането се използват за защитаване на напечатаната повърхност на корицата от следи от докосване или нараняване, което е много важно за материали, които са предназначени за продължителна употреба.