Giga George

Преводи и легализация

Стандартна страница
Стандартната страница съдържа 1800 символа (знака) и се състои от от 30 реда по 60 символа на ред (това е стандартната машинописна страница по БДС). Под брой на символите се разбира сумата от всички букви, цифри и други знаци, включително и интервалите (разделките/пробелите между думите), които съдържа предоставеният текст за превод.

Симултанен превод
Симултанният превод е устен превод, при който се превежда едновременно с изказването на говорещия, напр. на конференции. Този тип превод изисква специална преводаческа техника и поне двама преводачи.

Консекутивен превод
Консекутивният превод е устен превод, при който изказването на говорещия се превежда на части: преводачът изчаква говорещия да направи пауза и тогава превежда казаното. Този тип превод обикновено се използва при преговори, работни срещи, семинари.

Превод при придружаване
Придружаване и превод при пътуване в страната или чужбина, когато се налага познаване на езика и тематиката.

Официален превод / Заверен превод
Официалният превод (наричан още заверен превод или заверка) се състои от оригинала на документа и неговия превод върху официалната бланка на фирмата, подписан от заклет преводач и подпечатан с печата на преводаческата фирма.

Легализиран превод
Легализираният превод представлява заверен превод, върху който има заверки и таксови марки от Отдел Консулски отношения на Министерството на Външните работи, както и на всички държавни институции и чужди дипломатически и консулски представителства, предвидени от закона в зависимост от вида на документа.

Легализация
Легализирането на един документ представлява удостоверяване на неговата автентичност; прави се за документи предназначени за чужбина или издадени в чужбина. Легализацията на документи в
България става съгласно разпоредбите на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа (обн. ДВ, бр. 73 от 12.09.1958 г., последно изм., ДВ, бр.103 от 25.12.1990 г.) и съгласно различните нормативни документи на отделните ведомства.
Като процес от дейности, легализацията е последователност от заверки в различните държавни или частни ведомства, като последната инстанция е Отдел Консулски отношения към Министерство на
Външните работи. Например, оригиналът на едно свидетелство за съдимост (то трябва да е подписано от съответните длъжностни лица (съдия и секретар на съда)) първо се заверява в
Министерство на Правосъдието, като се постави "апостил" (съгласно Хагската конвенция). След това този документ се превежда от заклет преводач и накрая превода му се заверява в Отдел Консулски отношения към МВнР.

Апостил (Apostille)
В повечето случаи, идващите от чужбина документи, подлежат на легализация и/или заверка (удостоверяване на верността) на техния превод. Съгласно Хагската конвенция (това е Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове, сключена в Хага на 5 октомври 1961 г.), в сила за България от 30 април 2001 г., за определена категория документи (публични актове), идващи от страните ратифицирали конвенцията, се предвижда унифициран способ за оформяне — чрез поставяне на специално удостоверение (apostille) върху самия документ или в приложение към него.
По своята същност и съдържание заверката с апостил представлява легализиране на документа от компетентния орган в държавата, където той е издаден. Снабдените с оригинален "апостил" документи се освобождават от всякакви следващи форми на заверка и легализация (от други висшестоящи местни органи в страната на издаване, както и от дипломатическото или консулско представителство на държавата-страна по конвенцията, на чиято територия трябва да се представят).

Заклет преводач
Заклетият преводач е преводач с езикова квалификация, одобрена от Министерство на външните работи, който е подписал нотариално заверена декларация за работа към дадена фирма за преводи и легализация. Неговото име и образец от подписа му са внесени в Консулския отдел на МВнР.

Локализация
Локализацията е процес, при който се създават версии на даден софтуерен продукт на различни езици. Софтуерът не само се превежда, но се съобразява с културните, религиозните и др. изисквания на пазара и се адаптира според тях. Възможно е определени текстове да се изключат, а други да се добавят в зависимост от клиентите. Целта е текстът да звучи така, сякаш е създаден в съответната държава.

CAT (Computer-Aided Translation)
Терминът CAT (Система за автоматизиран компютърен превод, от англ. Computer-Aided Translation) означава софтуерен продукт, с чиято помощ се превеждат текстове от един език на друг. САТ системите включват функции като проверка на правописа и граматиката, сегментиране на изходния текст, едно-, дву- и/или многоезични речници, бази данни от термини и съответните инструменти за извличане и систематизиране на термини, индексиране и търсене на вече преведени текстове и т.н.
Има два основни типа САТ системи за превод: машинен превод (Machine Translation, MT) и превод с помощта на преводаческа памет (Translation Memory, TM).
Системите за машинен превод работят, като анализират изходния текст според предварително зададени лингвистични правила и го преструктурират, използвайки съответните правила и речници на крайния език.
Програмите, използващи преводаческа памет, работят по различен начин: преводаческата памет 'запомня' как е преведено дадено изречение или част от изречение предишния път и подсеща за стария превод, когато същото или подобно изречение се срещне отново. Така се спестява въвеждане на текст от една страна и от друга страна се гарантира съгласуваност и непротиворечивост в термининология и стил.